Законът за медиацията гарантира основни права на страните по спора:

  • Спирането на давността е силно законодателно решение, което гарантира, че нито една от страните по него няма да загуби възможността да предяви иск за разрешаване му в съда. По този начин се пресичат и възможностите за злоупотреба с право от недобросъвестни участници в процедурата;
  • Спирането се отнася само за давностните срокове /сроковете за предявяване на иск/, но не и за преклузивни процесуални такива /при висящ спор в съда, такива по ГПК/, т.е. ако медиацията се провежда по спор, който е предмет на висящ процес, страните трябва да предприемат всички нужни действия за спиране на съдебният процес, ако желаят процесуалните им срокове да текат;
  • Спирането на давността е предвидено не само за трансграничните спорове, каквото е изкването на Директивата, а и за всички вътрешни спорове, разрешавани чрез медиация;
  • С оглед доказването на периода, за който спира давността е важно да може да бъде установено кога е започнала и кога е приключила Медиацията по конкретния спор. В чл.11, ал.2 от Закона за демиация е посочен началният началният момент на процедурата: датата, на която е постигнато изрично съгласие между всички страни за започване на медиацията, а ако такова няма – датата на първата обща среща на страните и медиатора. Процедурата приключва с постигането на Спогодба или при прекратяването й на друго основание. Ако процедурата завърши с писмена спогодба, в текста й трябва да е посочена датата, на която е постигната. Когато медиацията не е приключила със спогодба обаче, или пък тя не е писмена, възниква проблем с доказването на датата, на която е приключила медиацията, а от там и с установяването на периода, за който е спряна давността. По тази причина и с цел да се избегнат злоупотреби от недобросъвестни страни и да се улесни доказването, с измененията от 01.04.2011 г. в чл.15 от Закона е предвидено ново основание за прекратяване на процедурата – изтичането на 6 месеца от началото й. Това означава, че максимално предвидения от закона срок на спиране на давността е шест месеца, считано от датата на започване на медиацията. Ако в рамките на този срок е постигната спогодба или процедурата е прекратена, теченето на давностните срокове се възобновява, считано от датата на спогодбата или на прекратяването. Във всички останали случаи процедурата се прекратява по право с изтичането на шестмесечен срок от започването й и от този момент давността по конкретния срок продължава да тече.

В изпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/52/ЕО, с измененията на Закона за медиация от 01.04.2011 г. е предвидено, че споразумението по правен спор, постигнато в процедурата по медиация има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът одобрява спогодбата след потвърждаването й от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави, а ако в делото като страна участва и прокурора, след изслушване и на неговото мнение. Постигнатата в резултат на медиация спогодба може да получи изпълнителна сила като на съдебна спогодба, при следните условия:

  • спогодбата е по правен спор,
  • не противоречи на закона и добрите нрави и
  • страните са поискали от районния съд одобрение на тази спогодба, като са потвърдили съдържанието й пред съда.

По силата на чл.417, т.3 от ГПК всяка от страните в процедура по медиация може да иска издаване на заповед за изпълнение, ако споразумението е сключено пред нотариус с нот. заверка на подписите на страните и съдържа задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.