В исторически план медиацията предшества съдебният процес. Тя се възражда и развива между 30-те и 80-те години на миналия век. Предимствата пред формалната и скъпа съдебна процедура, претоварването на съдилищата като цяло, както и неуместността на съдебните процедури за определени видове спорове, бързо налагат приемането и все по-широкото прилагане на способите за алтернативно решаване на спорове в почти всички държави в Европа и Северна Америка.
Първите актове с които Медиацията се закрепя нормативно в Европа са Препоръки на Съвета на Европа. През 1998 г. е приета Препоръка № R(98)1 относно семейната медиация, а 1999 г. и съответно 2001 г. Препоръка № (99)19 относно медиацията по наказателни въпроси и Препоръка (2001)9 относно медиация между административни власти и частни лица. В резултат от отчитането на положителните резултати от първите препоръки, през септември 2002 г. Комитетът на Министрите на Съвета на Европа приема и Препоръка R(2002)10 за медиация по граждански въпроси. Това са първите общоевропейски актове, уреждащи института на Медиацията, които стават основа на уредбата на Европейския съюз в областта. Те са и база за създаването и на Зелена книга, и инициирането на дискусия между всички заинтересувани лица в областта на алтернативното разрешаване на спорове по граждански и търговски въпроси.
Всички нормативни изяви в този период очертават нарастващия интерес в областта на медиацията в три насоки:
– като средство за подобряване на достъпа до правосъдие;
– като отговор на приетите от държавите-членки законодателни мерки за насърчаване на алтернативното разрешаване на спорове;
– като политически приоритет, поставен върху споровете в областта на информационните технологии и международните интернет спорове.
В резултат на проведените дискусии е предприета и законодателна инициатива за регламентиране на Медиацията на ниво Европейски съюз, чийто пряк резултат е Директива 2008/52/ЕО, в която са доразвити основните положения, залегнали в препоръките на СЕ .

Медиацията е способ за решаване на спорове, където приятелското решаване на конфликта се постига от страните с помощта на трета страна, т.нар. медиатор, без съдебна намеса. Това е доброволен процес, за разлика от арбитража. Много гъвкав способ, при който страните не са длъжни да постигнат споразумение. Затова решението на спора може да обвърже страните само, ако те са съгласни. Само двете спорещи страни могат да контролират уреждането на конфликта си. Медиаторът действа като подпомагаща страна и не се намесва във финалното решение на спора. Медиацията е пределяна е като форма за постигане споразумения, в които губещи няма.
Предимства на медиацията пред съдебния процес:
• Страните имат пълен контрол върху решаването на спора;
• Стресът и напрежението са значително по-малки в сравнение с този в съдебните и арбитражните процедурите;
• Създава възможности отношенията между спорещите страни да се възстановят след приключване на процедурата;
• Процедурите са напълно конфиденциални;
• Процедурите могат да протекат без прекъсване, според желанието на страните, започнат ли, завършват сравнително по-бързо от останалите видове формални процедури;
• Производството е по-евтино;
• Одобрено от съда, споразумението има същата изпълнителна сила като решението. В случай, че медиацията се извършва извън съда и без да е образувано дело, то при нотариална заверка на подписите на страните, споразумението придобива изпълнителна сила / като съдебното решение/.