На 02.07.2020 г. от 16.00 ч. в гр. Варна, се проведе кръгла маса, на която бяха поканени представители на структури на гражданското общество, медиатори, юристи и КЗП-РД-Варна и Обща помирителна комисия-Варна. Форумът бе част от информационната кампания по проект „Общи и секторни помирителни комисии на КЗП – граждански контрол за ефективност“ в изпълнение на Договор № BG05SFOP001-2.009-0128-C02, който се реализира с финансовата подкрепа на оперативна програма „Добро управление“ по процедура „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. По време на кръглата маса бяха презентирани изводи и препоръки, обобщени на база проучвания и анализи, проведени по време на изпълнението на проекта. Присъстващите бяха запознати със структурата и  функциите на КЗП и възможностите гражданите на участват  на експертно ниво в комисиите, както и да осъществяват мониторинг на работата на КЗП чрез въвеждане на рейтинг система.

Обобщен анализ на резултати от кръгли маси

След проведени поредица от работни срещи и кръгли маси с КЗП и нейните представители в регионални поделения и с търговци и структури на гражданското общество в рамките на проекта, бяха изготвени препоръки за законодателни промени, обективирани в третия ни доклад: „Препоръки за подобряване ефективността на общите и секторните помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез преструктуриране и засилване на гражданско участие. Предложения за нормативни промени.“

В резултат на дискусията с търговци, в секторите – банкови услуги, онлайн продажба на техника, туристически услуги и строителство, на работната среща в гр. Варна на 21.02.2020г. бяха направени изводи, че участието им в процедурите по помирение е обусловено и зависи пряко от възможността да се предотврати налагането на санкции непосредствено след инициирането на помирителните процедури. Институционалната принадлежност на органа за защита на потребителя се припознава от представителите на местната търговска общност като контролен и наказващ орган и липсва пълно доверие, че помирителните услуги, които той осъществява ще бъдат осъществени независимо и безпристрастно.

Предложено бе да се изготви законодателно предложение да се спира административно-наказателната процедура, ако има инициирана такава към КЗП, във всички случаи, в които има стартирало помирително производство пред Помирителна комисия към КЗП или друг орган за алтернативно решаване на спорове АРС.

При все това, доверието към Помирителните комисии не е ниско. 36,4 % от запитаните търговци и структури на гражданското общество в анкета споделят, че предпочитат помирителните производства да се провеждат с участието на КЗП, този процент макар и с малко е по- висок от процента на желаещите процедурите за помирение да са изнесени изцяло извън държавния апарат и да се провеждат в частни центрове за АРС (27,3 % от запитаните участници в кръгли маси и срещи в рамките на проекта предпочитат този втори вариант). 90,9 % от запитаните в анкетите са категорични, че няма необходимата запознатост на обществото с възможностите, които дава АРС и, че следва да има структурна и функционална реформа във връзка с организирането и провеждането на помирителните производства от КЗП. Запитаните заявяват, че обществеността не е запозната нито с функциите в областта на помирението, нито с резултатите от работата на КЗП.
Участниците в кръгли маси изказват мнение, че е задължително да има самостоятелен и фиксиран бюджет, който да обезпечи самостоятелното функциониране на помирителните комисии към КЗП.
На срещата на 18.06.2020г. в гр. София беше изказано предложение за изменение на доклада с препоръки в рамките на проекта от представителите на КЗП. Не беше прието предложението относно промяната на критериите за членство в помирителна комисия към КЗП. Отправена беше критика в посока, че помирители би следвало да бъдат не само лица с опит в търговски сдружения в областта на решаване на спорове, а и лица, които имат въобще експертиза и стаж в решаването на спорове. Това предложение беше прието като добро и бе възпроизведено в предложенията за нормативни текстове в третия доклад.
Друга критика, която беше приета от екипа на проекта, бе да отпадне предложението към КЗП да функционират мобилни екипи на помирителни комисии, които да се командироват в населени места, където няма помирителни комисии към КЗП. Беше направен коментар, че онлайн достъпа до процедури по помирение може да компенсира работата на такива мобилни помирителни комисии. В допълнение се очерта мнение, че разходът за обезпечаване на тези производства би бил твърде голям с оглед на целта, която се преследва, а именно ефективно решаване на потребителски спорове.
На срещата с търговци и структури на гражданското общество във Варна, съответно на 25.06 2020г. и 02.07.2020г. беше направен коментар за завишаване на санкциите, които да се налагат на търговците при неприлагане на нормативното изискване да съобщават на потребителите за съществуване на помирителните комисии на интернет страниците си, в общите си условия и при стартирала процедура за уреждане на претенции. На този етап това предложение не намери голяма подкрепа от останалите участници в срещите и не бе съобразено от екипа на проекта като законодателно предложение.
В допълнение беше обсъждана идеята за въвеждането на помирителните процедури като задължителен етап преди да бъде иницииран съдебен процес при потребителските спорове. В дискусията се очерта мнение, че не се възприема да се следва този модел и че в мнозинството си и търговците и структурите на гражданското общество са на мнение, че доброволността следва да е водещият принцип, който да стимулира провеждането на помирителни процедури по потребителски спорове.

Съставен от екип от експерти по проекта