Ние използваме бисквитки и други, проследяващи, технологии, за да подобрим сърфирането ви в нашия сайт, като ви покажем персонализирано съдържание и реклами, да анализираме трафика на нашия сайт и да разберем откъде идват нашите посетители.
„Съдът в тази страна не трябва да бъде място, където решението на спора започва. Той трябва да бъде мястото, където спорът се разглежда след като всички методи за алтернативното му решаване са опитани от страните“
Сандра Дей О‘ Конър (първата жена, назначена като Върховен съдия в САЩ-1981г.)
Съдилищата са институцията, без която обществото би функционирало в постоянен хаос. Тяхното значение е безспорно, но на практика има видове спорове, възникващи между физически и юридически лица, които могат да бъдат решавани без намесата на съдебна институция. Такъв тип спорове имат нужда от специален ред, по който да бъдат разглеждани. Алтернативното решаване на спорове (АРС), сред които е помирението включва варианти на методи и техники, които позволяват на страните да стигнат до споразумяване в рамките на специална процедура.
На практика АРС включва продължителни усилия от трета неутрална страна, която подпомага спорещите страни в постигането на взаимно-приемливо решение.
При помирението разрешаването на спора се случва посредством фигурата на т. нар. помирител. Той води кореспонденция писмено по пощата, по имейл или се среща лично със страните. Възлага на всяка от тях да представи становището си по спора. Приканва ги да представят доказателства и посочва какви да са те, ако е необходимо. При нужда, може да се срещне със страните – с всяка по отделно, заедно или в присъствието на експерт във връзка с изясняване на факти и обстоятелства от значение за спора.
При помирителните процедури липсват формалните прегради, които водят до прекратяване на дела в съдилищата /като преклузията на сроковете/, тъй като всеки орган определя самостоятелно правилата, по които работи. Единственото условие на процедурата е тя да се осъществи в рамките на 60 дни.
Основна характеристика на помирението, която го отличава от съдебните процедури е неговата гъвкавост. Изборът на помирителен орган не изисква съгласие за ползването му преди възникването на спора, той се сезира от страните след възникването на конфликта им. В същото време, участието в помирителна процедура не прегражда пътя на страните към завеждане на дело в съда. При желание от страните помирителното предложение може да бъде прието от всяка от тях и да придобие характер на спогодба, която да бъде одобрена от съда и да придобие изпълнителна сила.
Накратко предимствата на помирението са както следва:
Настоящият уеб сайт е изготвен с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез Европейски социален фонд и Оперативна програма "Добро управление". Сдружението носи цялата отговорност за съдържанието на уеб сайта и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или оперативна програма „Добро управление“.