Разговаряме със Станислава Касикова и Жени Калчева, юристи, медиатори, експерти по проект „Общи и секторни помирителни комисии на КЗП- граждански контрол за ефективност“, изпълняван от сдружение „Младежки алианс-Варна“, финансиран от ОП „Добро управление“, съфинансиран от Европейския социален фонд на ЕС, по договор № №BG05SFOP001-2.009-0128.
Г-жо Касикова, през периода на изпълнение на проекта сте направили мащабно проучване. Какви са наблюденията ви и до какви изводи стигнахте?
За екипът на Сдружение „Младежки алианс-Варна“ и новосъздаденият в резултат от изпълнението на проекта Център за алтернативно решаване на спорове „Консенсус“ работата на помирителните комисии за решаване на потребителски спорове представлява огромен интерес за изследване. Той е породен както от това, че всички в екипа сме медиатори и имаме опит в решаването на потребителски и други граждански спорове, но също така и от факта че с конституирането на КЗП и комисиите към нея в българската законодателна правна рамка за защита на потребителите, на практика за първи път в държавния апарат се създават функциониращи органи за алтернативно решаване на спорове.
Наличните, в резултат на проучването данни, заедно с обявената в годишните доклади на КЗП статистическа и друга информация представиха една доста изчерпателна картина за дейността, натовареността и функционалността на общите и секторните помирителни комисии, включително на Помирителната комисия за платежни спорове (ПКПС). Набавени са данни за активността и търсенето на комисиите по региони, каквато информация не е налична в цитираните годишни доклади на КЗП. Ясно се вижда, че основно са използвани местните центрове на КЗП чрез депозиране на заявления на място и протичане на процедура без физическото присъствие на страните. Гражданите и търговците попълниха онлайн анкетна карта. От анализа на отговорите е видно, че КЗП все още не е достатъчно разпознаваема като орган за АРС.
А какво прави бизнесът?
Голяма част от търговците, над 50 %, отказват да участват в помирителното производство или не приемат предлаганите помирителни предложения от органите за АРС по места /ОПК/. Само едно производство – в гр. Русе през 2018г. е протекло с изрично упълномощен адвокат. Няма данни за задълбочено разглеждане на споровете чрез привличане на експертна помощ (изготвяни експертизи) с оглед постигане на желания от страните резултат.
Дали това е така, защото самата комисия е „ЗА защита на потребителите“, а никъде не се споменават търговците?
Няма как орган, който е създаден с основна функция за защита на потребителите да бъде безпристрастен в производство за алтернативно решаване на спорове между потребители и търговци. Заложените в Правилника за дейността на общите и секторните помирителни комисии принципи (в чл. 3 ПДОСПК) за доброволност, експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, са несъвместими с начина, по който на практика помирителните комисии функционират. Органите на КЗП участват едновременно и в помирителната процедура и в процедурата по налагане на административно наказание, двете процедури не са ясно разграничени и търговците губят интерес да участват в помирението.
Според нас е важно да се създаде общ сайт за всички помирителни комисии, различен от този, който понастоящем обслужва КЗП, в който да бъде възможно директно да се пише до органа за АРС – помирителна комисия, в чийто обхват попадат споровете на потребителите.
В такъв случай как може да се стимулира бизнеса да участва?
Може би тук е мястото да се приложи методът с „моркова, а не с тоягата“. Един такъв пример е чрез стимули за търговците, като например спиране на административно наказателното производство срещу търговеца, до приключването на процедурата по помирение. Резултатът от помирителната процедура би следвало да се взема предвид в административно-наказателното производство и най-вече в определяне вида и размера на наказанието, в зависимост от активността и добронамереността на търговеца да уреди отношенията си с потребителя. Но за тази цел са необходими законодателни промени, които ние сме разписали в детайли и ще представим на органите със законодателна инициатива.
Г-жо Калчева, в изготвените доклади представяте необходимостта от корекция в броя и териториалния обхват на комисиите. Как точно предлагате да стане това?
С оглед на получените на база на изследването резултати препоръчително е да има промяна в броя на общите и на секторните помирителни комисии. Не е необходимо да бъдат конституирани 28 органа за решаване на спорове, при липса на активност на повече от половината от тях към настоящия момент. Предвид малкото на брой производства по места изглежда, че не е необходимо да функционират 12 регионални помирителни комисии, техният брой може да бъде редуциран до 5 действащи общи помирителни комисии./ по примера на апелативните съдилища в РБългария/.
Логично е самите регулатори да бъдат ползвани за съдействие чрез предоставяне на експертно мнение и капацитет при съставяне на помирителни предложения от секторните помирителни комисии, но ситуирането на комисиите и възможността те да заседават само в гр. София лишава гражданите от цялата страна да имат равен и пряк достъп до органа за алтернативно решаване на спорове.
Във връзка с горното не само броят, но и местоположението на секторните помирителни комисии следва да се обмисли, съответно да се промени. Препоръчително е да се създадат механизми за ползването на мобилни състави на помирителните комисии при депозирано искане за решаване на спорове от потребители в някоя от останалите териториални дирекции на КЗП, извън седалищата на ОПК – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Бургас.
Г-жо Калчева, как всъщност избират членовете на помирителните комисии и според вас има ли нужда от промени и в тази насока?
С няколко думи – оказва се, че има по един представител на потребителите, един на търговците и един представител на органа, който обичайно следи правоприлагането в защита на потребителите и при нужда- санкционира търговеца. Този представител на КЗП естествено е с право на глас. Разбирате, че ако в помирителна комисия се назначават членове, които са служители на КЗП, принципът за независимост и безпристрастност се нарушава.
Помирителните комисии следва да са председателствани от лица с експертиза и познания в решаването на спорове, т.е. с опит на съдии или медиатори, с юридическо образование надлежно вписани в Единния регистър на медиаторите и включени в списъка на членове на общи и секторни помирителни комисии към КЗП. Необходимо е да се детайлизират критериите, на които да отговарят членове на комисиите, както и тези за председател, които да намерят място в Закона за защита на потребителите. Задължително е критериите за избор на членове на ОПК и СПК да бъдат прецизно изброени и в правилника за дейността на комисиите. Необходимо е да се изготвят публични списъци на експертите, които потенциално биха били избирани за членове на комисиите и тези списъци да са общодостъпни, да съдържат кратко представяне на квалификацията и опита на съответния експерт.
Г-жо Касикова, къде гражданите могат да намерят повече информация за вашия проект, резултатите, изводите и препоръките, които следват от вашето проучване?
Всички препоръки и изводи, които екипът от експерти направи по време на изпълнението на проекта, са поместени в доклади, които са налични на уебстраницата на нашия Център за алтернативно решаване на спорове „Консенсус“, който предлага услуги по потребителска защита и: https://mediationcenter.bg. На страницата на центъра ни ще откриете всички разработки по проекта, полезни връзки към институции, нормативни актове, информация за разрешаване на потребителски спорове и др. Гражданите могат да подадат до нас и онлайн заявление за оказване на правна помощ.
